Льо Пен и призракът на Дьо Гол
Скот МАККОНЪЛ*
Струва си да се направи равносметка на това, което Марин Льо Пен е постигнала в политическо отношение. Преди 22 години нейният татко Жан-Мари Льо Пен, който сътвори Националния фронт като негодуванието на десните (Виши, загубата на Алжир, всеобща имиграция), изненадващо зае второ място на президентските избори. Тогава френската политическа и медийна върхушка се сплоти против него за втория тур, третирайки го като политически скверен.
Връзката сред Марин и нейния татко (сега на 96 години) е тематика за талантлив драматург, само че политическата скица е следната: Марин се стреми да дедемонизира Националния фронт, като поддържа главните си възгледи за имиграцията, заобикаляйки инцидентен антисемитизъм. Намерението й беше да се сътвори националистическа социалдемократическа партия, която политически е дясна, а стопански - лявоцентристка.
В последна сметка тя изрита татко си от партията и скоро по-късно я прекръсти на Национален общ брой, заемайки дума, напомняща за голисткия орган от 70-те и 80-те години на XX век. До 2017 година дедемонизацията беше най-малко отчасти сполучлива (тя се подреди на второ място на президентските избори след Макрон, като завоюва 34% в надпреварата).
През идващите няколко седмици ще чуете доста за „ обединяването на французите против фашистката опасност за републиката “. Естествено това обвиняване е неистина: партията на Марин Льо Пен е учредена на разпоредбите на демокрацията, колкото и всяка друга партия във Франция.
Ако срещнете млад запалянко, партиен служащ или политически асистент, работещ за Марин Льо Пен, те непроменяемо идват от семейство на родители голисти. Партията на Льо Пен несъмнено е по-голистка във външната политика. През последните шест месеца Макрон скочи в челните редици на украинските ястреби в Европа. Той е единственият европейски водач, откровено припрян да задоволи упоритостта на украинския президент Зеленски да трансформира спора в Украйна в по-широка война сред НАТО и Русия.
Не е мъчно да се разбере какво е мислил Шарл дьо Гол за това. Една от най-известните му външнополитически изречения беше „ Европа от Атлантическия океан до Урал “ - това бе неговата визия за зона на обща цивилизация, включваща Москва и Санкт Петербург.
Той сподели, че когато има напън, както по времето на кубинската ракетна рецесия, Париж бе съдружник на Вашингтон против Москва. Но той изтегли Франция от военните структури на НАТО, с цел да стачкува против отхвърли на Вашингтон да показа нуклеарна информация за силите на пакта на френска земя.
Абсурдна е концепцията, че Шарл дьо Гол би подкрепил разширение на НАТО в Източна Европа като антируски съюз след края на Студената война и че би одобрил проектите на Вашингтон да разположи американски военни бази в Украйна и Балтика. Марин Льо Пен е двусмислена за войната в Украйна - тя подлага на критика нашествието на Русия, само че подлага на рецензия и размишленията на Макрон за френското военно присъединяване в руско-украинската война.
През идните седмици ще чуем загрижени гласове за опасността от „ рисковата десница “ във Франция, украсени с изказванията, че Европа е изправена пред „ фашистка “ опасност от Националния общ брой. Но във връзка с това, което Льо Пен отстоява, най-близкият й модел е този на най-великия водач на Франция от XX век - консервативния антинацист Шарл дьо Гол, който постави завършек на колониалните войни на Франция.
* Редактор - създател на „ Америкън кънсърватив “
Струва си да се направи равносметка на това, което Марин Льо Пен е постигнала в политическо отношение. Преди 22 години нейният татко Жан-Мари Льо Пен, който сътвори Националния фронт като негодуванието на десните (Виши, загубата на Алжир, всеобща имиграция), изненадващо зае второ място на президентските избори. Тогава френската политическа и медийна върхушка се сплоти против него за втория тур, третирайки го като политически скверен.
Връзката сред Марин и нейния татко (сега на 96 години) е тематика за талантлив драматург, само че политическата скица е следната: Марин се стреми да дедемонизира Националния фронт, като поддържа главните си възгледи за имиграцията, заобикаляйки инцидентен антисемитизъм. Намерението й беше да се сътвори националистическа социалдемократическа партия, която политически е дясна, а стопански - лявоцентристка.
В последна сметка тя изрита татко си от партията и скоро по-късно я прекръсти на Национален общ брой, заемайки дума, напомняща за голисткия орган от 70-те и 80-те години на XX век. До 2017 година дедемонизацията беше най-малко отчасти сполучлива (тя се подреди на второ място на президентските избори след Макрон, като завоюва 34% в надпреварата).
През идващите няколко седмици ще чуете доста за „ обединяването на французите против фашистката опасност за републиката “. Естествено това обвиняване е неистина: партията на Марин Льо Пен е учредена на разпоредбите на демокрацията, колкото и всяка друга партия във Франция.
Ако срещнете млад запалянко, партиен служащ или политически асистент, работещ за Марин Льо Пен, те непроменяемо идват от семейство на родители голисти. Партията на Льо Пен несъмнено е по-голистка във външната политика. През последните шест месеца Макрон скочи в челните редици на украинските ястреби в Европа. Той е единственият европейски водач, откровено припрян да задоволи упоритостта на украинския президент Зеленски да трансформира спора в Украйна в по-широка война сред НАТО и Русия.
Не е мъчно да се разбере какво е мислил Шарл дьо Гол за това. Една от най-известните му външнополитически изречения беше „ Европа от Атлантическия океан до Урал “ - това бе неговата визия за зона на обща цивилизация, включваща Москва и Санкт Петербург.
Той сподели, че когато има напън, както по времето на кубинската ракетна рецесия, Париж бе съдружник на Вашингтон против Москва. Но той изтегли Франция от военните структури на НАТО, с цел да стачкува против отхвърли на Вашингтон да показа нуклеарна информация за силите на пакта на френска земя.
Абсурдна е концепцията, че Шарл дьо Гол би подкрепил разширение на НАТО в Източна Европа като антируски съюз след края на Студената война и че би одобрил проектите на Вашингтон да разположи американски военни бази в Украйна и Балтика. Марин Льо Пен е двусмислена за войната в Украйна - тя подлага на критика нашествието на Русия, само че подлага на рецензия и размишленията на Макрон за френското военно присъединяване в руско-украинската война.
През идните седмици ще чуем загрижени гласове за опасността от „ рисковата десница “ във Франция, украсени с изказванията, че Европа е изправена пред „ фашистка “ опасност от Националния общ брой. Но във връзка с това, което Льо Пен отстоява, най-близкият й модел е този на най-великия водач на Франция от XX век - консервативния антинацист Шарл дьо Гол, който постави завършек на колониалните войни на Франция.
* Редактор - създател на „ Америкън кънсърватив “
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ